Брюс Перенс (Bruce Perens), един от авторите на определения Open Source и съосновател на организацията Open Source Initiative, смята, че парадигмата Open Source е достигнала етап, в който отворените лицензи не осигуряват необходимата защита и е време за създаването на преразгледана концепция Post-Open Source, която да хармонизира отношенията между разработчиците на отворен софтуер и търговските компании.
GPL първоначално е разработена само като лиценз и не е договор, т.е. насочена е само към предоставяне на права, но не може да отнема права. Според Перенс, новата лицензионна модел трябва да включва договорни условия, разглеждани в съответствие с изискванията на правната област, регулираща договорните отношения. В момента компаниите са научили как да заобикалят изискванията на GPL лиценза за предоставяне на неограничен достъп до изходния код. За да се ограничи достъпността на кода, се използват вратички, свързани с налагането на допълнителни договорни условия на крайния потребител, които ограничават вторичното разпространение на отворения код, който лежи в основата на продукта.
Например, при закупуване на дистрибуция RHEL, клиентът подписва с компанията Red Hat договор за поддръжка и получаване на актуализации, в който е ограничена преразпространението на данни и е споменато правото да се прекрати договорът в случай на несъответствие между фактически инсталираните и закупените копия на RHEL, което кара клиента да избира между свободата на разпореждане със софтуера и запазването на статуса си на клиент на Red Hat. Предоставяните за RHEL поправки за уязвимости се отнасят до GPL кода и според лиценза, потребителят има право да ги разпространява, но това може да се тълкува като нарушение на договора с Red Hat и може да стане причина за прекратяване на услугите на компанията. По-рано, когато промените се публикуваха в репозитория CentOS, общността затваряше очи на подобни манипулации, но след промяната на политиката за предоставяне на достъп до изходния код на пакетите RHEL, се появи нужда от преразглеждане на механизмите на взаимодействие между разработчиците на отворени проекти и компаниите, които ползват тяхната работа.
В рамките на концепцията Post-Open Source се предлага разширяване на понятието Open Source с елементи, които налагат допълнителни условия за търговското използване и определят взаимодействието между разработчиците и корпорациите относно получаването на справедлива възвръщаемост. За ползата, получена от използването на отворен софтуер, компаниите се предлагат да заплащат или с участие в разработката, или с плащане на такси, които ще се разпределят между непосредствените разработчици. За некомерсиални приложения и индивидуални потребители кодът остава безплатен и както преди ще бъде сведен до една лицензия, без договорни условия.
Като един от вариантите се предлага прилагането на годишно удостоверяване (compliance), след което компанията получава всички права за използване на софтуера, разпространяван съгласно принципа Post-Open Source. Средствата, преведени за получаване на разрешение, ще стимулират развитието. Освен това, наличието на плащане ще позволи не само да се пише код за самите себе си и специалисти, запознати с технологиите, но и да се инвестира време в създаването на удобни приложения за крайните потребители, отговаряйки на техните интереси.
От трудностите, които трябва да се решат при внедряването на предложената модел Post-Open Source, се отбелязва необходимостта от създаване на организация, която да се занимава с изучаването на приноса в разработката и разпределението на получените средства. Организацията трябва да използва прозрачни процеси в своята дейност, а финансовите механизми да облекчават разработчиците.
Източник: opennet.ru
