Добър ден, уважаеми Хабровчани. Напоследък ме тревожи въпросът: колко дълго ще продължи монополът на компанията Microsoft в сектора на пазара, отговарящ за доставките на софтуер в много учебни заведения в нашата страна (фактически той беше завладян от корпорацията още от).
Ще дам конкретен пример: посещавам относително популярно IT-обучение за гимназисти към местния университет N (този ВУЗ е доста престижен в моя град); там изучаваме редица дисциплини:
- „Основи на информатиката и компютърните технологии“ (вече завършено).
- „Устройство… на компютрите“: ОС, „вътрешности“ на PC (завършено).
- „Работа на PC“: основи на файла на Windows, CMD, MS Office (току-що завършено).
- „Основи на програмирането“: PascalABC.NET (слава Богу, че поне не е Turbo Pascal).
А сега критика по повечето точки:
1. Вероятно единствената дисциплина, която повече или по-малко ме задоволи. Системи на численост, двоична логика и т.н. Тук се справихме без използването на каквито и да било ОС и софтуер, така че не е пряко свързано с моя пост.
2. Ето тук започват интересните неща. Първо, почти всичко, което преминахме — история и възможности на MS-DOS и Windows (всички версии, обаче по Windows XP, тъй като презентацията беше направена в началото на нулевите години), с коментар за съществуването на такива системи като GNU/Linux, *nix и... това е всичко. Ясна история и възможности на *nix в тази презентация не видях. На второ място, по време на лекцията дълго разговаряхме за разликите между Windows 3.11 и 95 и 98; припомнихме съществуването на IDE-режима; запознахме се с FAT12/16/32 и NTFS (въпреки че лекторът не каза нищо, освен разшифровка на абревиатурата „NTFS“), но нищо не чух за EXT2/3/4, BTRFS, UDF, дори за разпределението на диска - мълчание! Същата ситуация беше и с БСВВ: обясниха функцията на Legacy-BIOS, но забравиха дори за UEFI, да не говорим за Coreboot и други реализации на BIOS. Между другото, преподавателите ни разказваха за „мощта на новите“ Pentium 4 и DDR2, постепенното остаряване на флопи дисковете и предимството на Windows XP над ME и 98 (отново доклад от 2003-2005 години).
3. Е, ту всичко е доста ясно: всичко остаряло и/или проприетарно. По характеристиките на самите ПК не правя скандал: 0.5–2 гигабайта RAM и Pentium 4/D достатъчни са за клиентски компютър, точно както при нас Windows XP и основният файлов сървър, който частично облекчава натоварването на системния HDD. Но успях да открия на тези компютри само няколко свободни програми от стотици: Notepad++ и много стара версия на OpenOffice. Всичко останало: Google Chrome, MS Office 2007/2010 (неактивиран), Adobe PDF Reader, антивируси, проприетарни компилатори, Turbo Pascal... Между другото, на някои (с минимум 1 ГБ RAM) е инсталиран Kubuntu 14.04.x, откакто е инсталирано, не е обновявана нито системата, нито хранилищата. Поставили са го явно само за отбиване на номера: никога не съм виждал нито един студент, който да използва Linux. Още повече, хората, инсталирали дистрибуцията, не са посочили парола за root и bootloader.
Затова е лесно да се намери пункт Rescue Mode в GRUB2, автоматично да се получат root права, да се преразпредели коренът в read/write и да се изпълни passwd. Всъщност, точно това направи вашият покорен слуга два пъти. И цялата ОС е на моето разположение. Какъв е смисълът тогава да се поставя парола на Windows, да се инсталират антивируси, да се настройва прокси, ако всичката тази "защита" не струва и стотинка? Още повече, когато разказах на преподавателя за този уязвимост, той ми отговори, че тази проблематика не го интересува. Но как така? То уж забраняват използването на USB флаш памети без антивирусно сканиране, после игнорират проблем, който е очевиден. Между другото, на тези Kubuntu почти няма софтуер. Нито gcc, нито g++, нито fpc, нищо, освен базовата система.
Ако говорим за офис софтуер, прилагането на LibreOffice и отворените формати на документи доведе до това, че повечето .odt файлове не се отварят правилно в продукта на компания Microsoft, и обратното също е вярно. Въпреки че MS Office (по мое мнение) е много удобен продукт, LibreOffice, особено като безплатен проект, също е добър. В принципе, ако не беше проприетарността и затвореността на MS Office, смисълът от съществуването на неговите алтернативи щеше да бъде сведено до минимум (отново, по мое скромно мнение).
Въпреки че съм съгласен с , имам представа, че известно важно софтуерно приложение съществува само за Windows и в следващите няколко години тази система със сигурност няма да бъде заменена в тези области (например, от програмирането на някои микроконтролери до стартиране на софтуер за управление на стендове за разположение), но с всяка изминала година такъв софтуер става все по-малко. А и тези сфери са доста редки, като *nix не случайно се считат за добри системи за изучаване на основите на програмирането.
Моралът на тази басня: за съжаление, констатирам, че в местния ВУЗ (най-вероятно не само в него) се отдава предпочитание на проприетарни и затворени продукти, дори и когато те трябва да се използват незаконно. Друг софтуер често се игнорира, тъй като преподавателите нямат стимул да подобряват реалните си знания, както и знанията на студентите („Учителите не искат да учат“). Налагат се думи, че, като цяло, свободният софтуер е готов за ползване от потребителите, но самите потребители не желаят да го използват и/или да се саморазвиват, ако „и така става“.
P.S.:UNIX в СССР Дядо ми разказваше, че през 1986-1988 година, като ръководител на организацията УПРЦЕНТРЗАПЧАСТ, заедно с други колеги е взел решение да прехвърли персонала си в Столбци и в Ташкент на Мини-ЕВМ „Роботрон“ и още някакви ЕВМ от нашето производство, с централен компютър-сървър. Според неговите описания и Уикипедия, на този сървър е бил инсталиран Unix, и то на някои от тях съветска редакция. Затова, така да се каже, потенциалът за изучаване на *nix остана.
Източник: habr.com
