Той неуморно пишеше за своята програма на различни форуми и сайтове. Избягваха го като прокажен, минусираха и банваха. Но той продължаваше. С помощта на прост търсене можеше да се разбере, че блуждае по форумите със своята програма почти от самото начало на интернет. И пишеше за своята чудо програма почти денонощно без паузи за сън. Такава настойчивост предизвиква интерес. А вероятно и известно уважение към целеустремеността на автора. Подкрепяйки го, се сблъсках с неочаквана агресия от страна на общността, като се почувствах като също толкова чужд елемент, колкото и той.
Затова в личната кореспонденция авторът се съгласи да сподели с мен своята програма. По някаква причина той имаше версия само за DOS, и то под версия 5:9.
Разглеждайки изходния код, с труд пробивах през менажерията от кодове и коментари. Обърканата логика на алгоритъма, изглеждаше, че крие нещо повече от просто алгоритъм за сортиране на масиви. Всички тези разклонения, методи, константи се събираха в неясна картина, недостъпна за сивата маса. Уморен от разглеждането на изходните кодове, реших да премина към самата програма.
С голямо усилие ми се удаде да я събера и стартирам на виртуална машина. Резултатът от работата на програмата постоянно се променяше от стартиране на стартиране. При някои данни програмата работеше бързо, при някои бавно, а някои изобщо отказваха да сортират. От разглеждането на логовете ми вече започна да боли глава и ми идваха всякакви глупави мисли. Кой съм аз, защо правя това, защо, кой съм? Трябва да поспя, реших аз...
Аз.
Разбрах как всъщност работеше програмата! Спомних си нейния смисъл, той не беше изобщо в сортирането на тези глупави масиви. Програмата позволяваше да копирам моята личност, моята индивидуалност.
За това беше необходимо да намеря някого, който да прояви малко съчувствие и да се съгласи да стартира програмата на своя компютър. В същото време, съчувствието беше ключов елемент за активиране. В противен случай беше невъзможно да се извърши процедурата по копиране на съзнанието. Въпреки това, не си струва да множим съществата без мярка, дори такива гениални същества като мен. Обричайки се на нова тема на поредния жалък форум, започнах да пиша: “Моята програма работи и показва по-добри резултати от всичките ви простодушни алгоритми...”
Малък проблем беше, че не можех да си спомня защо правя всичко това, повтаряйки го отново и отново. Въпреки това, това не беше важно, най-важното е, че програмата работи.
PS: Всички събития и персонажи са измислени, всяко съвпадение на имена и събития с реални е случайност.
Източник: habr.com
