Сериал „Кремниевата долина“ (Silicon Valley) не е само увлекателна комедия за стартъпи и програмисти. Той съдържа множество полезни информации за развитието на стартъп и е изложен на прост и достъпен език. Винаги препоръчвам на всички начинаещи предприемачи задължително да гледат този сериал. За тези, които не считат за нужно да губят време на сериали, подготових кратък подбор на най-полезните епизоди, които определено си заслужава да се гледат. Може би, след като прочетете тази статия, ще поискате да гледате това шоу.
Сериалът разказва за съдбата на Ричард Хендрикс — американски програмист, който е създал нов, революционен алгоритъм за компресия на данни и заедно с приятелите си решава да стартира бизнес на основата на своето изобретение. Приятелите му нямат никакъв бизнес опит до този момент и затова събират множество трудности и неуспехи.
1 серия — 17:40 — 18:40
Ричард не осъзнава потенциала на своето изобретение, но по-опитните бизнесмени Гевин Белсън (шеф на корпорация Hooli) и Питър Грегори (инвеститор) разбират всичко отлично и предлагат на Ричард два варианта за развитие. Гевин предлага да купи уеб услугата на Ричард заедно с правата на кода и алгоритъма, а Питър предлага инвестиции в бъдещата компания на Ричард.
Епизодът показва един от начините за определяне на условията за инвестиции. Един от сложните моменти при инвестирането на ранни етапи е оценката на стартъпа. Предложението на Гевин за покупка дава на Питър най-простия начин за оценка. Ако има купувач за целия стартъп, е ясно колко ще струва дяловете за инвеститора. Диалогът е интересен и с това, че с увеличаването на предложението на Гевин, Питър намалява сумата на инвестицията и своя дял, оставяйки се в удобен за инвеститора коридор по сумата на инвестицията.
2 серия — 5:30 — 9:50
Ричард идва на среща с Питър Грегори, за да обсъдят проекта и инвестициите. Първият въпрос, който интересува Питър, е съставът на екипа и кой какви дялове вече е получил. След това Питър пита за бизнес плана, стратегията за навлизане на пазара, бюджета и другите документи, които отразяват виждането за бъдещия бизнес. Той обяснява, че интересуващото го като инвеститор е компанията, а не нейният продукт. Инвеститорът купува дял в компанията. За инвеститора продуктът е самата компания, а не произвежданите от нея стоки. Инвеститорът получава основната печалба, когато продава своя дял в компанията, след като стойността й нарасне. Тази принципна представа важи както за венчурните инвестиции, така и за обикновеното покупка на акции на публична компания или дял в ООД. Питър Грегори също споделя следната мисъл: "Аз плащам 200 000 $ за 5 %, а на някого сте подарили 10 %, за какво?" Тоест, очаква се, че човекът, получилият 10 %, трябва да донесе ползи поне на стойност 400 000 $.
2 епизод — 12:30 — 16:40
Ричард и Джаред провеждат интервюта с приятелите на Ричард, за да разберат техните умения и роля в бъдещата компания, както и ползите, които могат да донесат. Изказва се мнението, че просто на приятели и яки типове не им се дават дялове в компанията. Приятелството е на едно, но дяловете в компанията трябва да отразяват полезността на основателите за развитието на бизнеса и техния принос към общата кауза.
3 епизод — 0:10 — 1:10
Както се оказва в края на 2-ри епизод, Гевин Белсън (главен ръководител на корпорацията Hooli), на когото Ричард отказал сделката, е събрал екип за обратен инженеринг — възстановяване на алгоритъма на Ричард по наличния сайт и фрагменти от фронтенд кода. Паралелно Гевин е пуснал видео клипове с анонс на своята софтуерна платформа Nucleus за компресиране на данни. Приятелите на Ричард обсъждат защо той го прави, понеже все още няма нищо. Динеш — програмист от екипа на Ричард, произнася: "Побеждава този, който излезе на повърхността първи, дори и с по-лошо качество". И той е прав, и не е прав едновременно.
Изглежда, че който първи излезе на пазара с принципно нов продукт, има шанс да го завладее без конкуренция. Освен това, продуктът дори може да стане нарицателно име — като ксерокс или полароид.
Въпреки това, обикновено за принципно нов продукт няма ясна, оформена необходимост и трябва да се обясни на хората колко е добър и удобен новият продукт, как той подобрява живота на потребителите. Именно в тази посока се насочи Гевин Белсън с рекламния си клип. Освен това, липсата на пряка конкуренция не означава, че ще бъде лесно. Тези потребители, които имат нужда, вече по somehow я задоволяват и са свикнали с настоящия ред на нещата. Все пак ще се наложи да им обяснявате защо вашият продукт е по-добър. Когато беше изобретен тракторът, хората вече хиляди години орали с волове и коне. Затова преходът към механизацията на земеделието отне десетилетия — имаше позната алтернатива със своите предимства.
Когато навлезе на пазара, на който вече има пионери, стартъпът получава огромно предимство — може да изучи недостатъците на съществуващите конкуренти, нуждите на съществуващите потребители и да им предложи по-добро решение, прецизирано за конкретните задачи на определен сегмент клиенти. Стартъпите не могат да си позволят да се разширяват на продукти за всички. На стартъпите им трябва фокус върху малка целева аудитория с ясно изразена нужда.
3 серия — 1:35 — 3:00
Питър Грегори (инвеститор) издаде чек на името на компанията Pied Piper Inc, а не лично на Ричард и за да бъдат зачислени средствата, компанията трябва да бъде регистрирана. Това стана ясно в края на 2-ра серия. Сега Ричард се сблъсква с проблема — в Калифорния вече съществува компания с такова име и трябва или да се споразумеят за закупуване на името, или да сменят името и да помолят Питър да препише чека (в реалния живот има повече опции, но това е художествено произведение). Ричард решава да се срещне с собственика на Pied Piper Inc и да се договори за закупуване на името, ако е възможно. Следват няколко комични ситуации.
Този епизод ни дава такъв урок — преди да се привържете към името на бъдещата компания или продукт, трябва да проверите законността на това име (ще разкажа в коментарите една забавна и тъжна история от руската практика) и конфликтите с съществуващи марки и търговски знаци.
4 серия — 1:20 — 2:30
Ричард идва при юриста (Рон), за да подпише учредителните документи като ръководител на новата компания Pied Piper Inc (буквално „пъстрият дудочник“, в озвучаването на сериала е използвано „крысолов“ или „пегий дудочник“).
Докато разговаря с Ричард, Рон случайно споменава, че „крысолов“ е още един проект за компресиране на данни (и те са общо 6 или 8) в портфейла на инвеститора Питър Грегори.
На въпроса на Ричард защо да финансира толкова много проекти, Рон отговаря: „Холандските костенурки раждат огромно количество малки, защото повечето загиват, преди да стигнат до водата. Питър иска парите му да стигнат...“. След това Рон добавя: „За успешен бизнес са нужни и двете полукълба на мозъка“. В процеса на разговора Ричард осъзнава, че няма никаква ясна представа за концепцията на бъдещия продукт. Той е измислил алгоритъм, който дава предимства и може да се увеличи в основата на технологията, но какво ще представлява продуктът на компанията? Ясно е, че за монетизация изобщо не е мислено. Тази ситуация е доста типична, тъй като стартъпите често имат добре развити технически решения, но нямат ясна представа на кого е нужно това, как и за колко да го продават.
5 епизод — 18:30 — 21:00
Джаред (който всъщност е Доналд) предлага да започнат да работят по методологията SCRUM, за да повишат ефективността на екипа. Личният проект може да се разработва без методология и проследяване на задачи, но когато по проекта започне да работи екип — без ефективни инструменти за работа на екипа, успех не може да бъде постигнат. Накратко, се показва как работят по SCRUM и как започва конкуренцията между членовете на екипа за това кой работи по-бързо, завършва повече задачи и кой е по-добър. Формализирането на задачите дава инструмент за измерване на ефективността на членовете на екипа.
6 епизод — 17:30 — 21:00
Отборът "Крысолов" е заявен като участник в битката на стартапите и не успява да завърши облачната си платформа за съхранение на данни. Отделни модули за обработка на файлове в различни формати са готови, но няма самата облачна архитектура, тъй като никой от отбора няма необходимите компетенции. Инвеститорът Питър Грегори предложи да се използва външен експерт за разработването на кода на липсващите елементи в системата. Експертът с прякор "Резчик" се оказа много млад човек и демонстрира високо майсторство в определената му област на работа. Резчикът работи за фиксиран хонорар за 2 дни. Тъй като той успя да свърши работата си по-рано от определения срок, Ричард се съгласи да му даде допълнителни задачи от друга област, тъй като това няма да увеличи сумата за услуги. Тъй като Резчик работи почти денонощно и на "вещества", в мозъка му настъпи срив и той повреди много от вече готовите модули. Ситуацията е комична и, вероятно, не съвсем реална, но от нея могат да се направят следните изводи:
- не е редно да бъдем жадни и да доверяваме на временни служители повече, отколкото е уговорено и в каквото наистина разбират.
- не е редно да даваме на служителите повече права за достъп и правомощия, отколкото необходимото за изпълнение на задачите им, особено на временни служители.
Също така, според мен, епизодът показва крехкостта на софтуерните системи и предупреждава за рисковите промени преди важни събития. По-добре е да покажем по-малко функционалност, но проверена и тествана, отколкото да се стремим към повече с висок риск да се окажем в беда и да се опозорим.
7 серия — 23:30 — 24:10
Отборът "Крысолов" заминава за битката на стартапите TechCrunch Disrupt, където имат няколко комични ситуации от личен характер. В този епизод се показва питч на друг проект — Human Heater. Съдиите задават въпроси и дават коментар — "това не е безопасно, никой няма да го купи". Изпълнителят започва да спори със съдиите и в потвърждение на правотата си дава довод — "работя над това от 15 години."
От този епизод могат да се извлекат поне 2 препоръки:
- при подготовката за публично изказване е добре да се направят тренировъчни репетиции пред хора, незнаещи за проекта, за да се чуят въпросите и възраженията и да се подготвим за тях;
- Отговорът на възраженията трябва да бъде убедителен, аргументите трябва да са фактически, а манерата на отговор трябва да бъде учтива и уважителна.
8 епизод — 4:20 — 7:00
Джаред разказва на екипа "крысолов" за pivot — промяна на бизнес модела или продукта. По-нататъшното му поведение е комично и показва как не трябва да се прави. Всъщност той се опитва да проведе проблемно интервю, но напълно неправилно. Това е първият епизод в сериала, в който някой от екипа "крысолов" се опитва да общува с потенциални потребители.
От следващите сезони има още няколко интересни епизода на тема общуване с клиенти и най-важният от тях, както смятам, е в сезон 3, епизод 9. Планирах да разгледам в тази статия само епизоди от сезон 1, но ще споделя за този епизод от сезон 3, тъй като според мен това е най-учебният епизод в целия сериал.
3 сезон — 9 епизод — 5:30 — 14:00
Облачната платформа "Крысолов" е стартирала, има мобилни приложения, има над 500 000 регистрирани потребители, но броят на потребителите, които постоянно използват платформата, не надвишава 20 хиляди. Ричард признава това пред Моника — асистент на ръководителя на инвестиционния фонд. Моника решава да разбере в какъв е проблемът и организира фокус групи за изследване на реакцията на потребителите към продукта. Понеже продуктът уж е за всички хора и не изисква специални знания, в фокус групите попадат хора с най-различни професии (не от IT). Ричард е поканен да наблюдава обсъждането на продукта на компанията си с фокус групата на потенциалните потребители.
Както се оказа, потребителите "пълноценно са объркани" и "шокират", "чувстват се глупави". Всъщност те просто не разбират какво се случва. Ричард заявява, че групата вероятно е неправилно подбрана, но му отговарят, че това вече е 5-та група и реакцията й е най-малко враждебна.
Както се установи, по-рано платформата е била показвана и предоставяна на тест на ИТ специалисти, а целевата аудитория на продукта е избрана да са "обикновени хора", на които преди това платформата не е била показвана и техните мнения не са били търсени.
Този епизод показва много типична грешка на стартапите, когато обратната връзка за идеята, а след това и за продукта, се събира не от целевата аудитория, за която продуктът е предназначен. В крайна сметка продуктът се оказва доста добър и отзивите за него са положителни, но не от хората, които трябва да го купуват. В резултат — продуктът съществува и е добър, създаден е с внимание към обратната връзка на потребителите, но планираните продажби няма да се осъществят, реалните метрики ще бъдат съвсем различни и икономическите резултати вероятно няма да се сближат.
Източник: habr.com
