Решавай нерешимото

Често ме критикуват на работа за едно странно качество – понякога прекалено дълго се задържам над задача, без значение дали е мениджърска или програмна, която изглежда нерешима. Изглежда, че е време да се откажа и да премина към друга, но аз все още се мъча и мъча. Оказва се, че не е толкова просто.

Чета тук една чудна книга, която отново всичко обясни. Харесвам такива неща – действуваш по определен начин, това работи, а после – хоп, и откриваш научно обяснение.

Накратко, оказва се, че съществува много полезен набор от умения – да решаваш нерешими задачи. Когато нямаш представа как да я решиш, и възможно ли е изобщо. Всички отдавна са се отказали, обявили са задачата за нерешима, а ти – се мъчиш до края.

Наскоро писах за любопитството на ума, като едно от ключовите, според мен, качества на програмиста. Е, това е именно то. Да не се отказваш, да търсиш, да пробваш варианти, да подхождаш от различни ъгли, докато задачата, накрая, не се реши.

Смятам, че аналогичното качество е ключово за мениджера. Дори е по-важно, отколкото за програмиста.

Имаш задача – например, да удвоиш показателите за ефективност. Повечето мениджери дори не се опитват да разрешат тази задача. Вместо решение, търсят причини, поради които не си струва да се захващат с нея. Оправданията звучат уверено – вероятно защото на по-висшия мениджър, честно казано, също не му се занимава с тази задача.

Книгата обясни следното. Оказва се, че решаването на нерешими задачи развива уменията за решаване на решими задачи. Колкото повече и по-дълго се мъчиш с нерешимите, толкова по-добре решаваш по-лесните задачи.

Между другото, книгата се казва «Сила на волята», автор – Рой Баумайстер.

Занимавам се с такава глупост от детството, по доста прозаична причина. Живях в селото през 90-те години, нямах компютър, ходех при приятели да играя. И, по някаква причина, много харесвах квестовете. В наличност бяха Space Quest, Larry и Neverhood. А интернет нямаше.

Тогавашните квестове – не са сравними с настоящите. Обектите на екрана не се осветяваха, курсорите бяха пет – т.е. на всеки обект можеше да се действа по пет различни начина, и резултатът ще бъде различен. Понеже обектите не се осветяват, pixel hunting (когато местиш курсора по целия екран и чакаш нещо да светне) е невъзможен.

По-кратко, продержался до последнего, пока не выгнали домой. Но все квесты я прошел. Тогда и полюбил нерешаемые задачи.

Затем я перенес эту практику в программирование. Раньше это было действительно сложно, когда от скорости решения задач зависела зарплата — а я ж не могу так, мне нужно докопаться до сути, понять, почему что-то не работает, добиться нужного результата.

Проблему спас завод — там, в целом, не имеет значения, сколько времени ты проводишь с задачей. Особенно когда ты единственный программист на предприятии и нет начальника, который бы напоминал о сроках.

Но сейчас все изменилось. И я, честно говоря, не понимаю тех, кто останавливается на первой или второй итерации. Достигают первой трудности, и руки опускаются. Даже не пробуют другие варианты. Просто садятся и все.

Отчасти это портит картину интернет. Как только что-то начинает не получаться — бегут гуглить. В наши времена ты или разбирался сам, или никак. Ну максимум — спросишь у кого-то. Однако в деревне спросить было не у кого — опять же, из-за ограниченного круга общения в интернете.
Теперь умение решать нерешаемое очень помогает в работе. По сути, вариант бросить и не сделать даже не рассматривается в голове. Тут, мне кажется, есть принципиальный момент.

Привычка решать нерешаемое заставляет искать решения, а отсутствие этой привычки приводит к поиску оправданий. Либо нужно звать маму в любой непонятной ситуации.

Особенно это проявляется в работе с персоналом. Обычно есть требования, которым начинающий сотрудник соответствует или нет. Либо проходит программу подготовки, по результатам которой человек подходит или не подходит.

А мне все равно. Я хочу сделать программиста из любого. Просто проверять на соответствие требованиям — слишком просто. Это решаемая задача. Даже секретарша справится. А вот превратить бревно в Буратину — это да. Это вызов. Здесь нужно думать, искать, пробовать, ошибаться, но продолжать.

Так что искренне рекомендую решать нерешаемые задачи.

Източник: habr.com

Купете надежден хостинг за сайтове с защита от DDoS, VPS VDS сървъри 🔥 Купете надежден хостинг за сайтове с защита от DDoS, VPS VDS сървъри | ProHoster