Аз много се занимавам с повишаване на ефективността, но понякога усещам, че стойността ми намалява – ефективността на някой друг се повишава сама. Да, разбира се, понякога всичко е обяснимо – човекът е наистина добър, работи, старае се, променя подходите и философията си, и аз се уча от него, за каквото мога.
Но понякога – хоп! – и нищо не е ясно. Ефективността се увеличава, а причините остават неясни. Гледаш – изглежда, че човекът е обикновен човек. Или процесът, какъвто е. Нищо особено. А резултатите идват.
А тайната се разкрива в кухнята. И там всичко, чак, не е просто. Предлагам ви няколко загадки за ефективността. С отговори, завързани в спойлери. Малко ли, вдруги пъти е интересно.
Стажантка
Имаше едно момиче в една фирма. Млада, симпатична, току-що от университета. Дойде като стажант, развиваше се няколко месеца по общата програма, показваше средни резултати – както всички.
А после нещо се случи. Изведнъж започна да достига ефективност, почти равна на тази на опитните програмисти.
Интересното е, че работната й структура беше почти като при опитните. Обикновено стажантите ги слагат на всякакви глупости – дребни скучни работи, от които способни младежи не желаят да се занимават. А тук – направо нормални задачи, по сериозни проекти.
И най-лошото – всичко й се получаваше. Каквато и задача да беше – не мога да кажа, че беше точно успех и в залата на славата, но всичко беше изпълнено, в срок, старателно, нямаше какво да се критикува.
И после – хоп! – и провал. Всичко, резултатността изчезна. Намали се 2-3 пъти. На вид – нищо не се е променило. Тези стажанти, които дойдоха заедно с нея, вече съмениха да растат в прилични специалисти и представляват гордост за компанията. А нашата героиня, сякаш има способности, но по някакъв начин не успява да достигне предишната резултатност.
Какво мислите?
Собственик
У един собственик имаше производствено предприятие. Всичко някак си вървеше, развиваше се – не мога да кажа, че беше блестящо, но не беше и по-лошо от другите. Идваше си нормално.
А после изведнъж всичко се промени. Рязко започнаха да се увеличават няколко направления – продажби, производство, снабдяване, разработка на нова продукция. Направо толкова рязко, че компанията започна да нараства двойно всяка година.
От видимите промени – само уволнение на директора. Увълни го, а нов не назначи. Изглежда, сам изпълняваше функциите му, нов не търсеше.
Да, а по другите направления – например, финанси, счетоводство, икономика – промени нямаше.
Какво мислите?
Програмистка в ъгъла
На завода седеше програмистка. Наистина в ъгъла – не се вижда, не се чува. Седи си, изпълнява задачите. Но е странно.
Решението на всяка нейна задача се появяваше горе-долу в определеното време. Ами, изглежда, при всички е така, но тук нямаше междинни резултати. Останалите програмисти, поне в рамките на тестовете, пускаха кода си, за да го проверят на почти реални данни, а тук – не. Веднага готов код и точно на време.
И, което е странно, кодът винаги беше в различен стил. Но винаги съвпадаше с това, което вече беше написано от другите.
Какво мислите? Ами, тук всичко е просто.
Странна тъща
Тъщата беше финансов директор на голямо производствено предприятие. И на това предприятие просто чудесно се развиваха такива направления, като икономика и финанси.
В подчинение на тъщата имаше няколко отдела – счетоводство, финансов отдел, икономисти и, учудващо, ИТ. Но невероятен ръст имаше само в финансовия и икономическия отдел.
Още една странност: всички подчинени на тъщата отдели се ръководеха от мъже. Но великолепно работеха само 2 от 4-те отдела.
Какво мислите?
Добре, сега загадките.
ЗагадкиА вие ли прочетохте загадките? Помислихте ли?
Стажантка
Всичко е просто. То или случайно, или нарочно, но момичето много бързо се запозна с двама тимлида, които още наричаха техлидове – по същество, двамата, които добре разбираха техническата страна на въпроса. И двамата ръководеха екипи от разработчици, и двамата владееха задачи по проекти.
И ето как се случи, че двамата… Ами, не точно да се влюбиха в нея, но някаква странна привързаност започнаха да изпитват. Стажерката им помагаше в това.
Какво е важно: тя беше стажерка в друг отдел, имаше свой началник, към когото трябваше да се обръща с въпроси. Въпреки, че правилата не забраняваха да се обръща и към тези момчета.
Ами тя и се обръщаше. Идваше така, въздъхваше, типично нищо не се получава. Ако веднага помогнат – направо скача, ръ clapва в ръцете, изразява детска радост. А когато й помогнат – разпръсква се в благодарности.
Ако не помогне – едва ли, виж, нямам време, давай по-късно – ще направи лицето на тъжен котарак, ще отиде при себе си и ще легне на масата. Караваме така, че да се вижда. А масата й беше на пътя към кухнята, където и двамата мъже си наливат кафе.
Ако някой минава – лежи. Втори път – лежи. Много е жалко за момичето, ще спре, ще помогне.
И после изобщо стана чудо – един забеляза, че другият помага. После вторият забеляза, че първият помага.
И момчетата започнаха да се състезават. Стажантката – като че ли площадка за състезания. Единият казва – трябва да се прави така, другият – по съвсем различен начин. И в момента, в който другият минаваше, този, който помагаше – бягаше. Както в 'Бойцовския клуб'.
Ситуацията се оказа патова – и двамата говорят различно, а трябва да се направи нещо. И стажантката предлага – ти, казва, напиши как да стане, защото аз съм толкова бедна, че не мога да направя нищо, а после ще дойде оооооон, и всичко ще се развали.
Започнаха да пишат код за нея. Първо на нейното работно място, после на своето. А тя просто получаваше готовия резултат. Момчетата се състезаваха помежду си. А стажантката получаваше резултат.
Да, и двамата мъже после признаха, че нещо ги е привличало. Други момичета казваха, че това е пяната за вана с мирис на ирис от Ашан, за 350 рубли.
Всичко приключи, когато момчетата, на една от корпоративните вечери, поговориха откровено. И всичко разбраха. И престанаха да й помагат.
Собственик
Тук всичко е просто. Имаше такава структура: директор (някой мъж), и под него три заместнички – търговски директор (по продажбите), финансов директор (финанси, счетоводство, икономисти) и не-помня-как-наричаха-директора (производство, снабдяване, конструкторска разработка).
Онзи мъж, който беше директор, притежаваше, както пишеха западните медии за бившия премиер на Русия Зубков, привлекателност на мокър картоф. А собственикът почти не се появяваше на предприятието, напълно доверявайки оперативния и тактически мениджмънт на директора.
После се оказа, че е напразно, че е доверявал на директора, и го уволни. Самият той започна да ръководи.
А собственикът – направо бонбон. И красавец, и млад, и умен (наистина), и облечен като за червен килим, и умее да говори, и да създава/поддържа/развива отношения, и успешен, и интересен, и прост… Ами, накратко, 'О Боже, какъв мъж!'.
Ами, нататък е ясно. Собственикът, както подобава, нищо не каза за заместването на вакантната позиция на директора, т.е. не обяви „кой от вас, момичета, ще работи най-добре, той ще стане директор“. Мълчание по този въпрос.
Но всички разбираха, че вакансията всъщност е налична. Той не е човекът, който да се занимава с оперативното управление, той е стратег, предприемач по своята същност. Освен това, той е мъж на място. И въпреки че е женен.
Така че, две от трите жени-директори (а те бяха на възраст между 30 и 35 години) внезапно се устремиха. Едната – в сферата на продажбите, другата – във всичко, свързано с вътрешната ефективност на бизнеса. Устремиха се по такъв начин, че само шумът беше осезаем.
Въпреки че, поради различната специфика, те се устремиха в различни посоки. Едната навътре – в производството, RnD, оптимизация на снабдяването, а другата – навън, нови пазари, нови държави, нови хора. Но не си пречеха, а даже в нещо си помагаха.
Мотивацията беше двойна – да се покажат с цел да заемат позицията и да угодят на мъжа. В добрия смисъл на думата.
А момичето, което се занимаваше с финансите, никъде не побягна. При нея всичко беше наред. Добър съпруг, добро семейство, добра позиция и добра заплата. Нямаше желание за повече, всичко я удовлетворяваше.
А завърши тъжно – собственикът трябваше да избира. Избра онази, която „навътре“. Не съжали, доколкото знам. А и следващите години на бурно развитие показаха, че изборът не е бил грешен – благодарността дълго тласкаше прекрасната жена напред.
Програмистка в ъгъла
Тук всичко е просто, вероятно сами сте се досетили. Програмистката не правеше нищо сама. Тя просто имаше много познати програмисти извън компанията, а тя самата беше общителна и симпатична.
Ставаше въпрос за среда 1С, а там – контекстът е сравнително лесно воспроизводим. А когато контекстът не се възпроизвеждаше, тя им изпращаше копие от тестовата база, въпреки строгите корпоративни правила за сигурност. Явно изпълнителният администратор също е попаднал под чара й.
Получаваше задача и я изпращаше на няколко познати. Който можеше, той и я изпълняваше. Резултатът получаваше в срок, заедно с инструкции как да го вмъкне на правилното място. Въпреки че, вероятно с времето сама се научи как да го прави.
Странна тъща
Ами тук не можете да се досетите. Жената измисли толкова хитър ход, какъвто никога преди не бях виждал.
И двамата мъже – както началникът на финансовия, така и началникът на икономическия отдел – дойдоха в компанията на свободни позиции. Но лелята реши, че не е редно да ги назначават веднага за началници и добави на всеки един от тях приставката – и.о.
Е, и това е всичко. Няма критерии за преход от и.о. Мъжете просто работеха усилено, за да угодят на лелята. Без да знаят какво точно ѝ допада. Затова се стараеха да я угодят във всичко наведнъж.
Сега е ваш ред да разкажете интересна кадрова история.
Източник: habr.com
