
Туркменистан е една от най-затворените страни в света. Не е толкова затворена, колкото например Северна Корея, но е близо до това. Важна разлика е наличието на обществен интернет, до който гражданите на страната могат да се свързват без особени проблеми. Тази статия разглежда ситуацията с интернет индустрията в страната, достъпността на мрежата, цените за свързване и ограниченията, наложени от чиновниците.
Кога интернетът се появи в Туркменистан?
При управлението на Сапармурат Ниязов, интернетът беше екзотика. Тогава в страната имаше няколко точки за свързване към глобалната мрежа, но достъп имаха само висшестоящи чиновници и служители на силовите структури, а рядко — граждански потребители. Имаше няколко малки интернет доставчици. В началото на 2000-те част от компаниите затвориха, а други сляха. В резултат се появи държавният монополист — доставчикът на услуги „Туркментелеком“. Има и малки компании-доставчици, но всички те, по същество, са дъщерни дружества на „Туркментелеком“ и изцяло му подчинени.
След като президентът Бердымухамедов дойде на власт, в Туркменистан се появиха интернет кафета и започна да се развива мрежовата инфраструктура. Първите съвременни интернет кафета отвориха врати през 2007 година. В Туркменистан има и мобилни мрежи от трето и четвърто поколение. Всеки жител на страната може да се свърже с тях и следователно с интернет, просто като купи SIM карта и я постави в устройството си.
Колко струва интернетът и какво е нужно за свързване?
Всичко е, както в повечето други страни — на доставчика трябва да се подаде заявление. В рамките на няколко дни новият абонат ще бъде свързан. Ценовата политика обаче е малко по-лоша. Според изчисления на експерти от „Световната банка“, интернетът в Туркменистан е най-скъпият сред страните от бившия СССР. Един гигабайт тук струва 3,5 пъти повече, отколкото в Русия. Таксата за свързване варира от 2500 до 6200 в рубловия еквивалент на месец. За сравнение — в столичното държавно учреждение заплатата е около 18 113 рубли (1000 манат), а при представители на други професии, особено в регионите, заплатите са значително по-ниски.
Както беше споменато по-горе, още един вариант за свързване с интернет е мобилната връзка, 4G мрежите. След като 4G инфраструктурата се появи, скоростта достигаше до 70 Мбит/с дори извън града. Сега, когато броят на абонатите значително се увеличи, скоростта спадна 10 пъти — до 7 Мбит/с в градската част. А това е 4G, що се отнася до 3G, тук няма и 500 Кбит/с.
Според данни на американската агенция „Akamai Technologies“, наличността на интернет за населението в страната е 20%. При един от доставчиците в столицата на Туркменистан - само 15 000 потребители, при положение че населението на града надвишава 1 млн души.
Средната скорост на интернет връзката за потребителите в страната е под 0,5 Мбит/с.
Що се отнася до самия град, Министерството на връзките преди година и половина , в Ашхабад скоростта на предаване на данни между дата центровете средно достига 20 Гбит/сек.
Мобилната инфраструктура е добре развита — мрежата покрива дори малки населени места. Ако се отдалечите от тези села, връзката също ще бъде — покритие има. Но това се отнася до самата телефонна връзка, а скоростта и качеството на мобилния интернет не са много добри.

Достъпни ли са всички услуги или има блокирани?
В Туркменистан много известни сайтове и услуги са блокирани, включително YouTube, Facebook, Twitter, Вконтакте, „Живой Журнал“, Lenta.ru. Също така са недостъпни месинджъри като WhatsApp, Wechat, Viber. Блокират се и други сайтове, в повечето случаи тези, където се публикува критика на властите. Вярно е, че по неизвестна причина е блокиран сайтът на МТС Туркменистан, женското списание Women.ru, някои кулинарни сайтове и т.н.
През октомври 2019 година беше затворен достъпът до облака на Google, така че потребителите загубиха достъп до услуги на компанията като Google Drive, Google Docs и други. Вероятно проблемът е, че на този сервис през лятото е било разположено огледало на опозиционен сайт.
Властите водят активна борба с инструментите за заобикаляне на блокировките, включително анонимизаторите и VPN. Преди години в магазини, продаващи мобилни телефони и сервизни центрове, на потребителите им предлагали инсталирането на VPN приложения. Властите предприеха мерки и започнаха да глобяват бизнеса. В резултат на това сервизните центрове премахнаха тази услуга. Освен това правителството следи посещаваните от потребителите сайтове. Посещението на забранен ресурс заплашва с повикване в органите и написване на обяснителна записка. В някои случаи представители на правоохранителните органи могат да пристигнат сами.
За справедливост трябва да се отбележи, че преди няколко години бе отменена забраната за торенти.
Как именно властите блокират нежеланите ресурси и следят опитите за заобикаляне на блокировките?
Това е най-интригуващият момент. На колкото ми е известно, оборудването и софтуерът за наблюдение се предоставят от западни компании. За контрола над националната мрежа и управлението на технологичната база отговаря Министерството на сигурността в страната.
Министерството активно си сътрудничи с германската компания Rohde & Schwarz. Оборудване и софтуер на страната предлагат също и компании от Великобритания. Преди две години техният парламент разреши доставките за Туркменистан, Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства, Бруней, Турция, Бахрейн.
За обслужване на интернет филтрацията на Туркменистан са необходими специалисти. Локалните специалисти не стигат и правителството прибягва до помощ от чужбина.
Според Туркменистан закупува два вида оборудване за мониторинг на мрежата — «R&S INTRA» и «R&S Unified Firewalls», както и софтуер «R&S PACE 2».
Наблюдението не се извършва от самото Министерство, а от две частни телекомуникационни компании, свързани с него. Собственик на една от компаниите е бивш представител на органите за държавна сигурност на Туркменистан. Тези компании също получават държавни договори за разработка на сайтове, софтуер и сервизно обслужване на мрежово оборудване.
Доставеният софтуер от Европа анализира речта и използва филтри за разпознаване на думи, фрази и цели изречения. Резултатите от анализа се съпоставят с «черния списък». При съвпадение, в действие влизат правоохранителните органи. Следят и SMS съобщенията, заедно с мессенджерите.
Пример за проверка с BlockCheck v0.0.9.8:


Борба с VPN
Властите на Туркменистан се борят с VPN със смесен успех заради популярността на технологията сред интернет потребителите, които не се задоволяват с блокирането на големи чуждестранни сайтове. Правителството използва същото оборудване на германска компания за филтриране на трафика.
Допълнително се предприемат опити за блокиране на мобилни VPN приложения. От своя страна наблюдаваме недостъпност за някои потребители и на нашето мобилно VPN приложение. Спасение осигурява само вградената функция за работа с API през прокси.

Свързани сме с няколко потребители от Туркменистан, и те периодично съобщават за проблеми с връзката. Един от тях именно ни насочи към създаването на тази статия. И така, дори след успешен вход в приложението, не всички сървъри са достъпни. Изглежда, че работят автоматични филтри за разпознаване на VPN трафик. Според същите потребители, най-добре се свързва с новите сървъри, добавени наскоро.

През януари миналата година правителството отиде още по-далеч и достъпа до Google Play магазина.
… жителите на Туркменистан загубиха достъп до Google Play магазина, откъдето потребителите изтегляха приложения, които позволяват заобикаляне на блокадите.
Всички тези действия само увеличиха популярността на технологиите за заобикаляне на блокадите. В същия период времето търсенията, свързани с VPN, .
В бъдеще властите на Туркменистан обещават да подобрят състоянието на мрежовата инфраструктура, да увеличат скоростта на свързване и да разширят покритието на 3G и 4G. Но не е ясно кога точно ще се реализират тези обещания и какво ще се случи по-нататък с блокадите.
Източник: habr.com
