Пиша много текстове, основно всякаква глупост, но обикновено дори и хейтерите казват, че текстът се чете лесно. Ако искате да направите текстовете си (например писма) по-лесни, бягайте тук.
Тук не съм измислял нищо, всичко е от книгата „Живото и мъртвото слово“ на Нора Галь, съветски преводач, редактор и критик.
Двете правила: глагол и без канцеларит.
Глаголът е действие. Глаголът прави текста динамичен, интересен, жив. Никаква друга част на речта не може да го направи.
Антонимът на глагола е отглаголно съществително. Това е най-лошото зло. Отглаголното съществително е съществително, образувано от глагол.
Например: осъществяване, реализация, планиране, имплементация, приложение и т.н.
По-лошо от отглаголното съществително е само верига от отглаголни съществителни. Например, осъществяване на планиране, реализация на приложение, имплементация.
Правилото е просто: там, където е възможно, заменяйте отглаголните съществителни с глаголи. Или с нормални съществителни, които нямат глагол-синоним.
Сега за канцеларита. За да разберете, а по-точно – да си припомните какво е канцеларит, прочетете някой закон, разпоредба (включително вътрешни документи на компанията) или диплома.
Канцеларитът е изкуствено усложняване на текста, за да изглежда умно или да се впише в някакви рамки (делови, научно-публицистичен стил и т.н.).
Говорейки проще, ако опитвате да изглеждате по-умни, отколкото сте, когато пишете текст – вие създавате канцеларит.
Приложението на отглаголни съществителни също е канцеларит. Деепричастията и причастията са признак на канцеларит. Особено, когато има верига от обороти, допълнения, сложносъчинени и сложноподчинени изречения (нека припомним училищната програма).
Деепричастията и причастията се отличават с това, че имат, да го наречем, основна дума. Например: Ирина, решаваща задача. Вече звучи малко неприятно, но при желание, може да стане съвсем нечетимо.
Ирина, решаваща задача, напомня на малко, нищо не разбиращо дете, което, мислейки, че знае нещо за живота, дошъл на главата му отникъде, искрено вярва, че компютърът, притежаван от него, завинаги ще търпи и ще се носи, мълчаливо, нито веднъж не се озъбвайки, като куче, миришещо на вчерашния дъжд (по дяволите, какво исках да кажа с това изречение…).
От一 страна, може да се заровите в тези правила и да пишете, като Лев Толстой, изречения с дължина на страница. За да мъчат после учениците.
Но има прост изход, който няма да ви развали изречението. Правете изреченията къси. Не „Залязваше.“ разбира се – мисля, че ще са достатъчни изречения с дължина една-две реда, не повече. Спазвайки това правило, няма да се заплетете.
Да, и абзаците е по-добре да са малки. В съвременния свят съществува т.н. „клипсово мислене“ — човек не може да усвоява големи количества информация. Нужно е, както на дете, да разделите кюфтето на малки парченца, за да може сам да ги яде с вилицата си. А ако не се раздели, ще трябва да седите до него и да го храните.
А нататък е просто. В следващия път, когато напишете текст, го прочетете преди да го изпратите и намерете: съществителни, създадени от глаголи, причастия и деепричастия, изречения с дължина повече от един ред, абзаци с повече от пет реда. И пренапишете.
Източник: habr.com
