Гена се е родил в Съветския съюз. Въпреки че вече беше в края на великия империен период, той успя да види портрета на Ленин на фона на червения флаг, разположен на първата страница на букваря. И, разбира се, Гена обожаваше всичко, свързано с космоса. Гордееше се, че живее в страна с най-впечатляващия списък от постижения в космонавтиката, като всеки пункт започваше със словото „първи“.
Гена не помни при какви обстоятелства, но до него попадна голяма книга за устройството на различни механизми. Освен информация за работата на барабана на комбайна, там се разказваше за труда на Циолковски и принципа на работа на реактивния двигател. Сега на Гена стана още по-интересно – започна да му се струва, че може би някой ден и той самият ще може да участва в космонавтиката.
Пристрастие
После дойдоха книгите и филмите. През съветските времена не се снимаха и не се пишеха много неща за космонавтиката, но на Гена, в началото, му беше достатъчно. Той се заплени от „Фаетоните“ и Кир Булычов, гледаше филми за тийнейджъри в космоса (името забрави, изглеждаше като сериал), и продължаваше да мечтае за космоса.
Настъпиха 90-те, нашето информационно и медийно пространство се разшири, и ние с Гена за първи път видяхме „Star Wars“, прочетохме Айзък Азимов и Гари Гарисън. В нашата селска библиотека изборът беше оскъден, а нямаше и пари за книги, затова се задоволявахме с това, което успяхме да намерим. Повечето заглавия, за съжаление, вече изчезнаха от паметта. Помня, имаше серия на Айзък Азимов за някакъв момче, което работеше като нещо, подобно на детектив – той разследваше престъпления на Венера, Марс, дори посети Меркурий. Имаше и серия „Американска фантастика“ – книги с меки корици, невзрачни, с черно-бели корици. Някаква книжка с главен герой на име Физпок, летящ към Земята от планета, на която хората се хвърляха един в друг с ръчни ядрени гранати, и по пътя се превърна в човек. А „Солярис“? Какво може да бъде по-прекрасно от тази книга? Накратко, прочетохме всичко, което намерихме.
През 90-те години по телевизията започнаха да се появяват анимационни филми. Кой помни „Космическите спасители на лейтенант Марш“? Всеки ден, точно в 15:20, след дневните новини, като на штифт пред телевизора, за да не пропуснеш 20 минути щастие, за нескончаемите битки на хората – обикновени и сини, изкуствени. Кой разбра как завърши този анимационен филм?
Но душата му все пак теглеше повече към съветските произведения. Не знам как е при вас, но на Гена му се струваше и все още му се струва, че в тях имаше повече романтика, как да го кажа. Или душа. Именно те пробудиха в Гена жаждата за космоса.
Жажда
Жаждата беше толкова силна, че Гена я чувстваше почти буквално. Той безумно искаше… Дори не знам какво. Не съм сигурен, че и той самият знаеше. Да отиде в космоса. Да посети други планети, да види нови светове, да основе колония, да се дружи с обитателите на непознати планети, да воюва с друга цивилизация, да види дървета, растящи от небето, или от главите на извънземни, или откъдето и да било. Да погледне неща, които не могат дори да се представят.
Беше на този свят Гена – малко, глупаво и наивно дете, и имаше космонавтика. По-скоро, моите мечти за нея. Гена растеше и се надяваше. Не, не се надяваше – той чакаше. Чакаше, когато космонавтиката, най-накрая, ще направи пробив, който ще преобрази живота му, малкия и скучен живот на Гена. Не само неговия, разбира се – на целия свят, но Гена, като всяко дете, беше егоцентричен. Той чакаше пробиви в космонавтиката за себе си.
Разумът подказваше, че пробив може да дойде само от две страни.
Първата – извънземни. Случаен, непредсказуем фактор, който може да промени живота на планетата. По същество, тук нищо не зависи особено от хората. Ако пристигнат извънземни, остава само да реагираме, а там вече каквото стане. Може да се получи като за марсианците от „Фаетовете“ — да дойдат приятели, да направят безжизнената планета обитаема и да помогнат да излезем от подземията. А може и, както сега обичат в холивудските филми, като „Скайлайн“, „Ковбоите срещу извънземните“ и още милион други.
Втората – технологии за движение. Очевидно е, че човечеството няма да излети никъде, няма да открие нищо и няма да си направи приятели, докато не научи как да се движи бързо в космоса. Нужен е двигател, който да ускорява до скоростта на светлината или дори по-бързо. Вторият вариант е телепортация или някаква нейна форма. Е, така ни се струваше в детството.
Умора
Но времето минаваше и пробиви сякаш не се случваха. Отдавна бях забравил мечтите си за космонавтика, увлякъл съм се в програмирането, а Гена продължаваше да чака.
В новините показваха някакви космонавти, смесени с астронавти, летящи на станция „Мир“ като на работа. Периодично споменаваха някакви експерименти, проведени на орбита, но… Мизерни изглеждаха. Нямаше нищо общо с представите ни за космоса и неговите възможности.
Станцията „Мир“ благополучно бе потопена, построиха МКС, и всичко продължи по същия сценарий. Летят там, остават на орбита по шест месеца, все нещо ремонтират, съединяват, запълват дупки, покълват семена, поздравяват с нова година, разказват колко трудно е да се измие косата и да се отиде до тоалета. Спътниците се пускат в такова количество, че почти няма как да се премине на орбита.
Постепенно и Гена започна да разбира, че всъщност няма какво да чака. Планирането на космонавти и учени рязко се разминаваше с нашите очаквания. Техните възможности и скорост на развитие на космонавтиката вече не съвпадаха с очакванията на Гена.
Така, незабелязано за себе си и за околните, Гена стана възрастен. Как стана – ръцете и краката му пораснаха, появи се семейство, работа, кредити, задължения, право на глас. А вътрешното дете остана. Това, което чакаше.
Вълни
В завихрянето на възрастния живот детските мечти започнаха да се забравят. Будеха се рядко – само при четенето на поредната добра книга или гледането на подходящ филм за космоса. Не знам как е при вас, но Гена не е особено въодушевен от съвременните филми. Вземете например „Стар Трек“ — всичко изглежда добре, интересно е заснето, сюжетът е завладяващ, актьорите са добри, режисьорът е прекрасен… Но не е същото. Не може да се сравни с „Солярис“ (става въпрос за книгата).
Наистина разтърсваха душата само „Аватар“, „Интерстеллар“ и „Район № 9“.
В „Аватар“ — истински друг свят, великолепно пълно потапяне в реалностите на друга планета, макар и с вградена стандартна холивудска история. Но при гледането на филма е явно, че значителна част, ако не и най-голямата част от времето и душата си, режисьорът е вложил именно в създаването на този свят и демонстрацията му с помощта на най-добрите визуални технологии.
„Интерстеллар“ е... Това е „Интерстеллар“. Така да се покаже космосът и хората, за пръв път попаднали в него, е могъл само Кристофър Нолан. Това е „Солярис“ и „Бягство от Земята“ в едно, ако сравняваме на ниво душевни вибрации.
А „Район № 9“ просто взриви мозъка. Историята е толкова далеч от традиционните представи за фантастика – макар че, изглежда, сюжетът е валял под краката – и е заснета по толкова великолепен начин, че искаш да я гледаш милион пъти. И всеки път – като за първи.
Но всичко това е само изблици. От една страна, те безумно радват, защото събуждат в такива като Гена детето и неговите мечти. От друга страна – боже, те събуждат в него детето и неговите мечти! Гена сякаш се събужда от скучния сън, наречен „възрастен живот“ и си спомня... За космоса, другите планети, междузвезди travelling, новите светове, светлинните скорости и бластери. И се опитва да свърже моите мечти с реалността.
Реалност
А какво в реалността? Трилон спътника, търговски и военни. Ами, вероятно, те помагат на Гена по някакъв начин, а той, неблагодарник, отново е недоволен.
Някакви ракети летят. В космоса, после обратно. Някои не се връщат. Някои кацат на вода. Някои експлодират. Какво от това за Гена?
Да, има космически туризъм. Някакви богаташи бяха на орбита за купища пари. А Гена не иска да бъде на орбита. Дори на Марс не иска – знае, че там няма нищо интересно.
Има някакви автоматични апарати, които изпращат към други планети. Те летят от време на време, изпращат изображения. Скучни, неинтересни изображения. Не могат да се сравнят с онези, които нашето въображение рисуваше в детството.
Илон Мъск, изглежда, иска да изпрати хора на Марс. Кога, кого точно, колко време ще летят, как ще се върнат, с какво ще се занимават – само Илон Мъск знае. Гена определено няма да го вземат. Да, а и той не би полетел, защото това е сурогат, сделка с съвестта, опит да се измамят детските мечти.
Наскоро заснеха черна дупка. В заглавията пишат, че е станало не по-добре, отколкото в «Интерстеллар». Прекрасно. Значи Гена е виждал черна дупка вече няколко пъти – в киното и у дома, по телевизора.
Времето на първите
Наскоро се срещнах с Гена. Припомнихме си миналото, посмяхме се и после пак заговорихме за космоса. Гена веднага помръкна, сякаш обсъждахме някаква неизлечима болест, която го тормози. Лесно беше да се види, че го разкъсват противоречия. От една страна, както мисля, освен мен, той няма с кого да говори за космоса, но много му се иска. От друга – каква полза?
Но реших да помогна на приятеля си и го разговорих. Гена говореше без спиране, а аз слушах, почти не се намесвах.
Гена каза, че много не му е провървяло с избора на хобито. Сравняваше се с мен – аз от 9-ти клас мечтаех за програмиране. Каза, че него, както и милиони други хора, е заблудило времето на първите.
Какво е това – е ясно, така започнах изложението. Имаше време – много кратък период – когато едно откритие следваше след друго, буквално каскадно. И почти всичко – в нашата страна. В тези години ни един обикновен човек, като нас, не можеше и да предположи, че това е само началото, а след него, за съжаление, ще има огромен слой кисело мляко.
Бързо и ефектно направиха всичко, на което бяха способни. Изпратиха спътник, пуснаха кучета, човек, излязоха в открития космос, изпратиха жена, американците стъпиха на Луната и… Всичко.
А на нас ни представиха така, сякаш това е само началото. Като „егегей, вижте, на какво сме способни! И ето, това са само първите! А какво ще бъде нататък! И е невъзможно да се представи!
Въобразяването всъщност е възможно, а книгите и филмите много ни помогнаха в това. Първите свършиха своята работа, а ние бясно се въодушевихме и започнахме да чакаме вторите. А вторите така и не дойдоха. Такива втори, за да не се срамуваме пред първите.
Гена искрено призна, че отдавна ми завижда с бяла завист.
Други хобита
Както вече беше споменато, по непонятна причина започнах да се интересувам от програмиране. Беше 98-ма година, „Бейсик Корвет“, книга на А. Фокс и Д. Фокс „Бейсик за всички“. И първите, като в космонавтиката – компютри, програми, мрежи и т.н.
Но в ИТ много бързо, лавинообразно, дойдоха и вторите, и третите, и тридесет и петите. ИТ обхваща целия свят, във всичките му многобройни проявления. И, честно казано, за 20 години ИТ отиде много по-далеч и по-широко от това, което си представях в началото.
Това е, на което Гена завижда. Той вижда, че детските ми мечти се сбъднаха – макар и донякъде. А той остана с разбито корито.
Разбито корито
Корито, уви, наистина е разбито. Скоро беше 12 април. Кого си спомняме и почитаме в този ден? Същите първи – Гагарин, Корольов, Леонов, Терешкова, Гречко.
Изглежда нормално – да почитаме първите в празник. Но нормално е да се споменава и за вторите. А кой е вторият? Кого още можем да причислим към изтъкнатите герои на съвременната космонавтика? Колко имена ще назовете – тези, които развиха тази наука напред през последните 50 и повече години?
Ако сериозно се интересувате от космонавтиката, със сигурност ще назовете някого. И Гена назова. А аз няма да назова – никого, освен Дмитрий Рогозин и Илон Мъск. Разбира се, с горестна усмивка на лицето си.
Не бих имал усмивка, ако някой, без да ползва търсачка, назовеше министрите, отговаряли за изпращането на първия човек в космоса. До какво се е стигнало в космонавтиката, ако нейно лице стана първият вицепремиер на правителството? Лично аз нямам нищо против тези хора – разбирам, че те не са се качили на пиедестал целенасочено. А най-интересното, което се случва в тази област на знанията, е – дупка в обшивката на орбиталната станция, за която вече се е събрала достатъчно информация за целия сериал.
Малко. Скучно. Безнадеждно.
На Гена, както и на мен, вече сме по 35 години. Родени сме 20 години след подвига на Първите. 50 години в космонавтиката – вакуум. Малогабаритно копаене, търговски проекти, орбитални студени войни, пари, печалби, интриги, бюджети, кражби, криминалност, ефективни мениджъри и, моля да ми се прости за нецензурщината, проекти.
P.S.
Абзац по-горе – моите думи. На Гена не ги казах. Сигурен съм, че и той мисли така, но дори нашият дълъг разговор не го доведе до точката, в която да може да настъпи детските си мечти с мръсен ботуш (или лъскави обувки).
Гена все още се надява. На какво – не знам. Сигурен съм, че тази статия няма да я прочете – не е неговият ресурс. Просто ми е искрено мъчно за стария приятел. Може би все пак извънземните ще дойдат?
Източник: habr.com
