Към обсъждането на съпротивата на мейнтейнерите по отношение на внедряването на Rust в ядрото се присъедини Линус Торвалдс, който обясни, че никой не задължава мейнтейнерите да учат езика Rust, да използват код на Rust или да вземат предвид наличието на код на Rust в ядрото. Мейнтейнерите могат спокойно да продължат да работят само с код на Си и изобщо да не се свързват с Rust. Но подобни съпътстващи не могат да влияят на развитието на Rust в ядрото, например, не могат да вмешателстват в организацията на външното взаимодействие на Rust кода с кода на тяхната подсистема.
Мейнтейнерите, които са заинтересовани от популяризирането на Rust, могат да бъдат ангажирани в разработката и тогава получават възможността да влияят на изграждането на обвивки на Rust и могат да участват в поддръжката на интерфейсите на Rust. Мейнтейнерите, които не желаят да имат работа с Rust, могат да не се тревожат за работата на обвивките на Rust, но няма да могат да влияят на тяхната разработка.
Така, около разработчиците, които използват само езика C, се оформя своеобразна защитна стена, която ги предпазва от проблемите, свързани с Rust, и ги измества от взаимодействие с Rust. Но тази стена работи в двете посоки, затова, ако разработчикът не желае да се занимава с Rust, той не получава възможност да влияе на напредъка на Rust. С други думи: "никой не е длъжен да се занимава с Rust" не означава, че "всеки мейнтейнер може да наложи вето на всеки код на Rust". Предполага се, че на практика разделението между мейнтейнерите няма да бъде толкова радикално и някои от тях ще започнат да вземат предвид обвързванията с Rust и да си сътрудничат с техните разработчици, но без да се потапят прекалено активно в този процес.
По отношение на ситуация с потвърждаването на Rust-обвивките над подсистемата DMA, с цел заобикаляне на мейнтейнера, който се опитва да блокира приемането на подобни обвивки, Линус разкритикува действията на Кристоф Хелвинг. Според Линус, Кристоф е надминал своите правомощия и е опитал да влияе на код, който не засяга кода на подсистемата DMA, бил е реализиран в отделна поддиректория и не е оказвал влияние на кода, за който отговаря Кристоф. Кристоф се е опитал да контролира начина, по който се използва подсистемата DMA, а действията му могат да бъдат сравнени с опит да се забрани използването на DMA в някой драйвер, само защото не му е харесал този драйвер. Резюме: въпреки че поддържащите отговарят за своя код, те не отговарят за начина и кой използва резултатите от работата на този код.
Източник: opennet.ru
