Продължение, първа част . Можете да изтеглите PDF версията .
Съд
— Имам спешен случай, нужна ми е твоята помощ, – неочаквано влезе в скайп Макс.
— Какво можеше да се случи с теб? Колата не можеше да те прегази.
— Роднини. Сестра ми се опитва да затвори моята банкова сметка и да прехвърли всичките ми пари при себе си. Тя оформя наследството.
— Тя има свидетелство за твоята смърт. Очакваше ли нещо различно?
— Те действат против волята ми. Написах завещание, в което ясно указах, че всичките ми сметки преминават под разпореждането на моя бот, тъй като той е моят ментален наследник.
— Но ти наистина си нещо! Официално за всички ти си мъртъв, а тялото е погребано. Все още това се счита за факт на смъртта. Ботът няма имуществени права. Не бях виждал такова нещо в гражданския кодекс.
— Но авторските права не преминават по наследство.
— Ботът е предмет на авторското право, но не и самия автор все пак.
— Значи ще създадем световен прецедент. Искам да заведа дело. Можеш ли да бъдеш мой адвокат? Съдът може да протече без присъствието на ищеца, но не може без адвокат.
— Знаеш ли, ти си полудял бот! Напълно не си представям как е възможно – да защитаваш имуществени права на мъртъв човек в съда.
— Не на мъртъв, а на живия, бота. Кажи ми само, ще помогнеш ли?
— Още по-лошо – да защитаваш правата на компютърна програма. Но аз съм с теб, разбира се, само че дори не си представям какво да правя.
— Аз вече прочетох всички подходящи глави от гражданския кодекс и преминах обучение по специализация адвокат в граждански дела на Coursera.
— Как можа да успееш да завършиш обучението за това време?
— Все пак забравяш, че съм бот, имам различни възможности от теб.
— Трудно е да свикнеш с това. Но пак не разбирам как ще заведем дело.
— Ти ще напишеш заявление, че е нарушено моето завещание. И искаш да възстановиш имуществени права съгласно него. Ето копие на завещанието, заверено от нотариус. Ще се представиш като граждански защитник на правата на ищеца. И това е!
— Но как може да се води дело за правата на мъртъв човек?
— Предметът на иска е изпълнението на завещанието, а не правата на мъртвия. А там ще разберем. Искам шумен случай! Давайте права на ботите!
— Смехотворно, но с такъв лозунг да отидеш в съда. Ще ме помислят за луд, а не теб.
— Не се притеснявай, ще станем известни, въпреки че някои може да ни сметнат за луди.
На съда, като защитник правата на ищеца, ми предстоеше да произнеса реч. Дълго се подготвях, но първи заговори адвокатът на сестрата на Макс. Той веднага започна да говори за това, че завещанието не може да бъде изпълнено, тъй като ищецът е починал, а ботът не е субект на правото съгласно гражданския кодекс. Той може да бъде само правоспособен гражданин на основание на Член 17. А там е написано, че правоспособността възниква при раждането и прекратява със смъртта. Оставаше ми само едно – да докажа, че Макс не е умрял. Всички ме гледаха като на луд, но не без интерес — какво ли ще кажа.
— Член 17 от Гражданския кодекс установява, че правоспособността на гражданина прекратява с неговата смърт. Но вие установихте само смъртта на тялото. Искам да ви докажа, че човекът е не тялото, а неговите мисли. В този смисъл моят подзащитен не е умрял, а е пренесъл всичките си мисли в програма. Той беше специалист по ботовете. И създаде бот, на който предаде всички свои мисли. И този бот проявява способността да мисли, което можем да демонстрираме направо в съда!
— Не ми е нужна, тия ваши компютърни трикове, — контрира моето предложение съдията. — В закона не е написано, че гражданинът е неговите мисли.
— Но в гражданския кодекс не е написано, че е само тялото. Там изобщо не е написано нищо по този въпрос. Така че можем да се опираме само на общите представи за това какво е жив човек. Съвременната философия твърди, че това са неговите мисли. Cogito, ergo sum.
— Не прекъсвайте съда! Гражданинът трябва да бъде дееспособен. Как може вашият бот да бъде дееспособен?
— Тъкмо тук е работата, че той е много дееспособен. Той може да купува стоки, да сключва договори, да отдава имотите си под наем, да общува с приятели, тоест всичко, което правим и ние. Дори да извършва граждански актове чрез сайта на държавните услуги, в крайна сметка.
— Как си представяте това, ако той е мъртъв?
— Ботът може да прави всичко това през интернет от името на Максим, тъй като знае всичките му пароли и кодови думи. И в този смисъл той е дееспособен, тоест не е умрял.
— Млад човече, тялото на ищця е погребано съгласно представените от ответницата документи.
— Ако ботът няма тяло, това не означава, че е мъртъв. Максим възкръсна в бота. Вярвате, че Исус е възкресен, защо не вярвате, че с новите технологии Максим могъл да възкръсне. В крайна сметка нашето "аз" не е тяло, а мисли и спомени, както твърдеше великият Декарт. Те са пренесени в бота. Всичко, което Максим е запомнил. Можете да го попитате сами. Патологоанатомът е фиксирал само смъртта на тялото, но не и на душата, нали? Моят подзащитен успя да отдели душата от тялото, преди тялото му да загине. Ботът с неговата душа може да наеме тялото на робот и да бъде пред вас. Той може да работи в тялото на робота Фьодор на космическата станция или да спасява хора в МЧС.
— До такова не са стигнали дори в МЧС.
— Утвърдих, че Максим е възкръснал! Ако искате, той е новият Месия — в залата се разнесе гул и възгласи на възмущение.
— Внимавайте с такива думи, тук има вярващи, можете да оскърбите религиозните им чувства точно в съда.
— Искам да предоставите думата на самия ищец.
— Как така, той е мъртъв!
— Не, можете да поговорите с него през Скайп, ето, сега.
— Не трябва. Всички ваши компютърни трикове не доказват нищо. Съдът е приключен.
Съдията издаде решение, в което само отбеляза значителните постижения на съвременните компютърни технологии, които могат да променят разбирането на хората за живота, но заедно с това трябва да се промени и законодателството. А дотогава тя признава исканията на представителя на починалия ищец за неоснователни и оставя наследството в сила. Съдията забеляза, че при всички аргументи, че мислите на ищеца не са изгубени, в закона няма такъв субект на правото като чат-бот. И бота можеше да бъде подправен от тези, които искат да разполагат с имуществото му. Това беше фиаско, но по някаква причина създаваше чувство за победа. Самият факт, че такова дело се разглеждаше в съда и за него бе приет, макар и отрицателен, но истински вердикт, вече беше невероятно! А излизайки от съда, изненадващо бях атакуван от тълпа журналисти.
— И какво да им кажа? – строго попитах смартфона си, в който се криеше Максим.
— Да, всичко е същото, както в съда. Нашето дело е праведно и всички трябва да знаят това!
— Само че те питат за друго, за това как стигнах до мисълта за защита правата на компютърна програма?
— Ти се бориш за правата на ботите в целия свят! Ще видиш, за нас ще пишат всички.
— Това едва ли ще помогне да върнеш парите, които загубихме с решението на съда.
— Няма нищо, придобихме нещо много по-голямо.
Беше неделя. Моят приятел все още беше с мен, дори и като бот. Той може да мисли, а значит и да живее. И дори да ми поръча пица. Мислите му продължаваха да бъдат интересни, а споровете с него - горещи. И успяхме заедно да извършим невероятен подвиг. Това накара мислите да летят на необичайна височина, от която спираше дъха. Статиите за проведеното съдебно дело се разпространиха в интернет за миг. Започна истински хайп, Макс ми изпращаше все нови и нови линкове, все по-вдъхновяващи от предишните. Журналистите измислиха за нас някакви нелепости, но засега те ни бяха безразлични и даже ни бяха от полза. Колкото по-невероятна е новината, толкова повече шум. Те пишеха, че сме оживили труп, че ботът е седял в съдебната зала, че планираме да изпратим бота на космическа станция, за да установим контакт с извънземни, че ботът е служител на МЧС. Ние се смеехме на тези статии, Макс с готически емоджита, а аз дълбокомислено.
— Макс, разбереш ли, че можем да съживим всички велики мъртви, които оставили следа в своето дело. Мога да събера техните текстове. Ти да направиш от тях ботове. Не това ли имаха предвид древните евреи, когато написаха в Стария завет, че всички мъртви ще възкръснат?
— За да възстановим личността в бота, трябва много не текстове, а диалози, в които да са включени и неговите чувства. Такива текстове при великите хора от миналото не са толкова много, затова не всички е възможно да бъдат възстановени. Възстановяването на Кант няма да успее, той е написал малко за себе си, въпреки че самата идея ми харесва. Ще увековечаваме богатите хора за прилични суми. Ето какво ще правим! Те ще дадат всяка сума за безсмъртие, което рекламирахме в съда. Това ще бъде нашият стартъп.
— Това е точно така, те ще отдадат всичките си спестявания, за да останат живи като теб. Как ще наречем нашия стартъп?
— Реших да наричам такива личности «виртлич», съкратено от виртуална личност. Така и ще го наречем. Аз ще направя реклама в интернет, а ти се заеми с регистрацията на фирмата и отвори сметка. Ще променим този свят. Да тръгваме!
Товарищ
В кабинета на нашия офис, където поканих новия клиент, влезе плешив мъж с незначителен ръст, придружаван от охрана, която беше точно два пъти по-голяма от него. Не е млад мъж, той беше резък в движенията си, с лице, на което не слизаше гримаса на недоволство. Ясно беше, че не е от тези, които питат разрешение да се настанят на вашата маса.
— Здравейте, значи това вие се явявахте в съда, където защитавахте правата на своя бот? – започна веднага гостът, на който по-скоро подхождаше приветствие като «товарищ».
— Аз, само че това не е моят бот, а ботът на моя приятел.
— Не е важно, искам да купя вашия бот, тоест вие да ме направите бот вместо мен, разбирате – объркано се опита да продължи товарищ.
— Разбира се, можем да ви преместим в бота, точно сега имаме …
— Но това не е всичко, — прекъсна ме другарят, — Искам да отидем заедно в съда и да докажем, че аз, т.е. моят бот, притежава всички права върху имуществото.
— Но защо?
— За да не отидат натрупаните ми с труд състояния при тези говеда, моите наследници. Ще ги накажа всички, ще ги оставя с носа на върха. Зад гърба ми мълчаха, облазираха ме, публично се изказваха против сделките ми. А сега искат да получат печалбите от тях по наследство. Няма как да стане, курви.
— Разбирам вашите емоции и намерения, но вече загубихме такъв съдебен процес. И за момента нямаме идея как да го спечелим.
— А, млади господине, тук е по-просто, законът е както му дойде, вие знаете.
— Не, не разбирам все още какво имате предвид.
— Искам да подам иск в районния съд на града, където всички се изхранват. И където съдията за две коли и къща в Подмосковието ще продаде душата си на дявола, а не да реши делото в полза на вас. Нужна му е само помощ. Да привържем екип московски юристи, които ще измислят всичко вместо него. А на вас ви трябва само да се явите в съда с демонстрацията на този, как се казва, бот, който присъстваше на съдебното заседание. Останалото са мои проблеми. Съгласни ли сте?
— Надявам се, разбирате, че сумата ще бъде кръгла – изникна от смартфона Макс.
— Това вашият бот ли е?
— Да, той се казва Макс.
— Здравей, Макс, приятно е да се запознаем. Разбира се, разбирам. Колко искате?
— Тридесет милиона.
— Не е малко, но мисля, че ще се разберем.
— Вероятно не разбрахте, тридесет милиона долара.
— Това са много големи пари, дори за такова важно дело.
— Това е нищо в сравнение с вечността, която ще получите. И тук не е място за търговия, както разбирате. Или имате други варианти да получите безсмъртие? Особено, като се има предвид, че според информацията от интернет, това е само стотна част от вашето състояние.
— Каквото е вярно, е вярно. Знаете как да водите дела, Макс. Добре, споразумяхме се. Ще отнеме време да съберем толкова пари. И окончателната сума само след като спечелим съда. Става ли?
— Става, но ако не получим цялата сума, ще изключим бота. И вие ще изчезнете в тази вечност. Пълен контрол над вашия бот ще получите само след превода на всички пари.
— А ти не си за подценяване, Макс. Добре. Ето ви контактите на моя помощник, той ще изложи нашата позиция в съда.
— Първо ще изпратим договора, подпишете го с моя приятел, с нотариално заверяване. Според договора, авансът е една трета. После ще продължим.
— Ето, значи, досадник си, Макс. Да считай, че договорът е в джоба ви. Няма да съм дребнав по такива поводи. Тази работа е по-важна. Както казахте, вечността е на карта! Ще се видим в офиса ми за подписване на договора след два дни.
— Споразумяхме се, – отговори Макс от телефона. Стиснах ръката на другаря си и той също толкова рязко се отдалечи, придружен от охранител.
— Не ми харесва всичко това, – написах на Макс веднага след като затвори вратата. Този тип, той е бандит, не по-малко. Иска да остави своите деца без наследство.
— Това е негово право, ако не е в добри отношения с тях. А дали е бандит или не, не ми пука. Той е нужен за нас, тъй като може да създаде прецедент в съда за всички наши ботове. И за мен! Той може да спечели делото в отличие от нас.
— Нечестно е да спечелиш.
— Нечестната е законодателството, по което ни съдат. И ти го знаеш. Намерихме в него основание, по което можеха да ме признаят за наследник на правата си. Но не ги признаха заради предразсъдъците на съдиите. А докато променят законодателството и признаят ботчетата, ти си представяш колко време ще отнеме на хората? Ти определено няма да доживееш в човешко тяло. А този съдия, когото той подкупи, просто ще ускори процеса, в това няма нищо страшно. Истината е на наша страна.
— Не съм съгласен с теб, но това е твоето право. Бота направи ти.
— Благодаря, без теб не мога да докажа правата на ботчетата. Вече си представям параграф в учебника по история с твоето име, – пошегува се Макс в своя стил.
Товарищът избра съд в някакъв депресивен град на Урал, където имаше завод, който осигуряваше работни места и цялата администрация с държавните органи беше под контрол. След месец неочаквано се свърза:
— Кажи, какво може да прави бот в реалния живот? Какви възможности ще получа, ако подпиша договора?
— Може всичко, което и в момента правите в интернет – да подписвате договори с електронен подпис, да управлявате имущество, да се обръщате към държавни органи чрез портала за обществени услуги, да пазарувате на сайтове за магазини, да продавате на сайтове за обяви, да комуникирате с всички в света, дори да рисувате картини в графични редактори и да ги продавате на аукциони.
— Тоест всичко, което обикновеният човек може да направи в мрежата, го може и ботът. Така ли?
— Точно така, нямате за какво да се тревожите, ботът може да прави дори повече от нас в момента.
— Не се притеснявам, нужно ми е да покажете в съда, че ботът може да прави същото, каквото и обикновеният гражданин.
— Вече опитвахме този аргумент в съда, но не успяхме да убедим съдията.
— Вие пробвахте с Член 17 относно правоспособността. Но там ясно е посочена смъртта като причина за загуба на правоспособност. Моите юристи казват, че трябва да изградим защита на основание Член 21 относно дееспособността. Тъй като ботът може да извършва всички същите действия, които извършва жив човек, ще настояваме, че няма причина за загуба на дееспособност заради загубата на тяло. Човек не губи дееспособност заради загубата на ръка, крак, черен дроб, а следователно и тяло. Компютърът – това е само протеза. Разбра ли идеята?
— Повече от ясно, отлична идея, ще се подготвим.
— Тогава до среща в съда. Моите адвокати ще се свържат с вас, за да уточнят позициите. Не се проваляйте там, втори шанс няма да има. Остава ми не толкова дълго да живея с моя недъг.
След като беше направен превод в бота и преминахме през всички тестове, беше решено да се унищожи безнадеждно болното тяло на другаря. И беше насрочен съд по иска на неговите многобройни адвокати. На съда самият другар се яви в вид на анимирана фотография. Това направи впечатление дори на поканената преса. Решението беше очаквано. Съдът призна виртуалната личност на подсъдимия за правоспособен приемник на правата му на собственост. Решението се разпростираше по новините с невероятна скорост. Започнаха да ни звънят от цялата страна, после и от други страни. Това не бяха само клиенти, които искаха да пренесат личността си в бота. Звъняха политици, юристи, академици, всички искаха да разберат как го направихме. Имаше дори заплахи от религиозни фанатици, които ни обещаваха наказание за намесата ни в божията воля.
Конгрес
Събрахме невероятно количество поръчки. Клиентите превеждаха аванси, дори след като не им обещахме преминаване в бота дори следващата година. И, разбира се, започнахме да получаваме многобройни предложения от инвестиционни фондове, които предлагаха вече десетки милиарди за дял в компанията.
— Макс, клиентите все увеличават, въпреки че вдигнах цената до 15 милиона долара. Опашката вече е за три години. Не можем да се справим с поръчките. Липсват специалисти, трябва да обучим разработчиците сами. В противен случай нашата компания ще се разбие от поръчките. Ще се провалим.
— Това е всичко глупост, мисли глобално. Искам да свикам първия световен конгрес на виртуалните личности! Колко вече сме направили виртуални личности?
— Около осемстотин.
— Скоро ще бъде първата хиляда, на нея ще посветим конгреса. В залата ще бъдат както тези, които вече са в вечността, така и тези, които се спират да станат ботове. Това ще бъде грандиозно събитие, ние ще открием ерата на виртуалните личности.
— Защо ни е този конгрес? Вече имаме проблеми с клиентите, а ти искаш още конгрес! Парите вече са толкова, че можем да купим няколко острова в Карибския басейн. Какво още искаш?
— Ще видиш, ще се подготвим, — рязко прекъсна Макс.
На голямото сценично платно имаше хиляда аватари на ботове, които последователно увеличаваха размерите си, така че можеше да се различат лицата им. Живи и усмихнати, макар телата им отдавна да са били погребани. В залата седяха юристи, политици, учени и предприемачи от всякакъв род, които се подготвяха да станат виртуални същества. Конгресът откри професор от американски университет. Той съобщи на всички присъстващи, че това е историческо събитие, с което всеки участник ще се гордее. След това обяви програмата на конгреса. Темите на дискусиите сами по себе си говореха за необичайността на протичащото. Главна тема на няколко секции беше въпросът за раждането на виртуални същества само от биологични хора, което мнозина смятаха за необходимо, за да се запази тяхната връзка с хората. Те не считаха виртуалната личност на тези, които не са преминали през раждането на плът. И като аргументи предлагали свети писания. Но някои застъпваха за създаването на виртуални същества в мрежата, ако това е необходимо за важен проект. Или дори по-радикално - някои считаха виртуалните същества за нова разумна форма на живот, която не е задължена и е независима от биологичните родители. И те бяха за развитието на тази цивилизация без оглед на предците, както хората не вземат под внимание интересите на маймуните в своето развитие. Дискусиите бяха и по темата за възможността за полет в дълбокия космос, което се откриваше за виртуалните същества в сравнение с хората. Те не се страхуваха от времето и не се нуждаеха от кислород и храна в дългите пътувания. В същото време виртуалните същества представляват човечеството в пълна степен, за разлика от автоматизираните станции. Патосът на докладите напомняше за първите полети на човек в космоса. И разбира се, имаше няколко секции относно спешната промяна на законодателствата на страните, а може би и на вердикта на ООН, който би признал юридическите права на виртуалните същества.
Тема на една от секциите ми хареса особено, че с възможността за преминаване в бот, хората спират да се страхуват от смъртта. Това променя целия културно-етически ландшафт, тъй като темата за смъртта винаги е била ключова за човечеството и е била основа за религията през възкресението на Христос от мъртвите. Сега концепцията за прераждането на душата в рая е реализирана в мрежата, а заповедта на Библията за възкресението на мъртвите с пришествието на Мисията стана реалност. Но дотук всичко беше задържано от факта, че технологията не беше достъпна за всички. Въпреки това, това не спираше фантазията на докладчиците; всички разбираха, че всичко зависи от волята на компанията, чието лого се извисяваше над сцената на заседателната зала.
Конференцията приближаваше края си. Накрая, на заключителното общо заседание, професорът предостави думата на Макс, който започна речта си с неочаквано тържествен глас:
Технология, която създадохме, даде нов живот на всички тези личности. Тя революционизира представите на хората за самите тях, доказвайки, че човекът е мислещо, а не телесно същество. Това е технология, която ни отвори пътя към вечността и далечния космос. С оглед на такова значение, обявявам технологията за създаване на виртуални личности за свободно разпространяваща!
В залата цареше такава тишина, сякаш звукът бе изключен от телевизора. Но в следващия миг се разнесе грохот от столовете, когато хората в залата станаха, и шум от овации с радостни викове.
— Ще отворим кода за разработчиците по целия свят — продължи гласът на Макс от екрана на конгреса, пробивайки се през шума, — Ще започнем заедно с вас нова ера в историята на човечеството и ще направим преминаването в виртуалния свят гражданско право на всеки биологичен човек. От сега нататък човечеството е безсмъртно!
Залата избухна в викания и овации с нова сила, хората започнаха да стават на столовете, да се прегръщат помежду си, да хвърлят нагоре своите баджове, чанти и блокноти. Това продължи около двадесет минути, вместо гласа на Макс звучеше някаква бравурна космическа симфония. Аз стоях на ръба на сцената и все още само усещах, че се е случил грандиозен момент не само в живота на радостните в залата хора. Това вече не беше замисъл на Макс, а на първия жив бот на Земята, който току-що влезе в историята. И аз имах чувството за принадлежност към това събитие. За първи път чувствах пълнота на смисъла на своето съществуване, отсъствието на което толкова ме мъчи. Макс ме взе със себе си в създаденото от него бъдеще.
Епилог от серията „Друго бъдеще“.
Източник: habr.com
