„Работата запълва времето, което е отделено за нея“.
Законът на Паркинсон
Ако не си британски чиновник от 1958 година, няма нужда да следваш този закон. Никакава работа не трябва да отнема всичкото отделено време за нея.
Няколко думи за закона
– британски историк и блестящ сатирик. С цитата, който толкова често сериозно наричат закон, започва , публикувано на 19 ноември 1955 г. в списание „The Economist“.
Есето не е свързано нито с управлението на проекти, нито с мениджмънта като цяло. Това е остро сатира, която се подиграва на държавния апарат, който с десетилетия се разраства, без да става нито малко по-ефективен.
Паркинсон обяснява съществуването на закона с действията на два фактора:
- Чиновникът иска да се занимава с подчинени, а не с конкуренти
- Чиновниците създават работа един за друг
Препоръчвам да прочетете самото есе, а в две думи то изглежда така:
Чиновник, който счита себе си за претоварен, наема двама подчинени, за да свършат неговата работа. Не може да я споделя с вече работещите колеги или да наеме един подчинен и да я сподели с него – никой не иска конкуренти. Историята се повтаря, неговите служители наемат служители за себе си. И така, вече 7 души вършат работата на един. Всички са много заети, но нито скоростта, нито качеството на работата не се увеличават.
Може би тази ситуация ти е позната, но има много други причини, поради които работата запълва всичкото време до крайния срок и малко повече.
Как можеш да избегнеш това:
1. Не мисли вместо другите
Не очаквай, че някой ще прояви уважение, ако ти не го правиш сам. Искаш ли екипът да се отнася отговорно към сроковете и работата като цяло – опитай се да получиш реално ангажиране, а не принудително съгласие.
2. Не задавай срок „вчера“
На първо място, това я напряга всички, а ти не искаш да работиш сред психопати. На второ място, да успееш „вчера“ е невъзможно, което означава, че сроковете ще се провалят. Те ще се провалят веднъж, втори път. И какво ще направиш? Ще уволниш всички? Малко вероятно. А ако след това нищо не се случи, тогава какво? Защо да се опитваш да успееш в срока и особено по-рано? Утре.
3. Не се опитвай да постигнеш 100% натоварване
За 100% натоварване (всъщност не) измислихме машини, а на човек му е нужно да почива. А също така да се развива и да избърсва праха от клавиатурата. Защо да бързате да завършвате задачата предсрочно, когато веднага ще дойде нова? Тогава определено няма да имате време за нищо.
4. Не се прави наинтересен, че след крайния срок идва краят на света
На първо място, това не е вярно, и виж точка 2. На второ място, никой не иска да получава негативи, и всички предвидиха застраховка. Проблемът е, че забавянията все пак ще се натрупват, а етапите на напредък – не. За това добре е писал в книгата
5. Не е необходимо да фиксирате всичко
Не е нужно да рисувате митичен триъгълник на ограничения и да се опитвате да впишете проекта си в него. Ако искате да получите Sagrada Familia, бъдете готови да чакате сто години. Ако искаш до четвъртък, прояви гъвкавост.
6. Не насърчавай многозадачността
На първо място, това не е продуктивно. На второ място, всеки решава своята оптимизационна задача. И получаването на 2 нови задачи вместо да работите върху готовата не изглежда като добра идея.
7. Не отлагай с одобрението.
Сериозно. Работата отнема 2 дни, а след това още 2 седмици изчакване, докато мениджърът/клиентът гледа и дава корекции. А после се учудваме, защо всички чакат до крайните срокове.
8. Избягвай голямото забавяне.
Не отлагай с едно голямо доставяне, работете инкрементално. Не е сигурно, че работата ще се свърши по-бързо, но поне ще можеш да използваш нещо, без да чакаш месеци.
9. Не разширявай екипа
Ако не искаш да бъдеш като британските чиновници 🙂
Източник: habr.com
