В топло есенно утро в централна Москва, пред входа на сивия небостъргач, нервно се разхождаше добре облечен мъж. Той носеше безупречен костюм, скъп вратовръзка и безупречни рижи италиански обувки.
Той беше главният изпълнителен директор и чакаше делегация от проверяващи на повереното му ИТ предприятие. Правата му стойка, късата прическа със сивеещи коси и с метален поглед — успешно допълваха образа.
Делегацията закъсняваше, а главният изпълнителен директор изискващо гледаше своя спътник. Той се отличаваше с избягващ поглед, сива, сякаш разпиляваща се в въздуха външност и отговаряше на обръщението "Полковник", а по-добре – "Господин полковник". Защото беше от там, където полковниците остават завинаги.
Полковникът по радиото задаваше въпроси на пунктовете по възможния маршрут за придвижване.
Най-накрая той мигна: майбахите бяха засечени на две минути от офиса.
Главният изпълнителен директор имаше какво да покаже на делегацията.
Както е редно в театъра – той започна от закачалката. От съблекалнята.
Сивите шкафове до половината съхраняваха горната дреха на разработчиците, тестерите и системните анализатори…
Отделно беше устроен щанд с кутии за мобилни телефони и друга електроника на персонала. Срещу щанда седеше съсредоточен охранител с тетрадки за отчет. Той имаше сериозна задача: да осигури на персонала достъп до мобилната мрежа не по-често от два пъти на ден и не повече от 5 минути, или по-често – при представяне на специално оформено искане.
Делегацията продължи нататък – в огромното отворено пространство.
Правилни маси, които се простират в далечината, подредени редици от монитори, сто души на чисти маси, издаващи само звука от натиснати клавиши и кликания на мишки.
Това беше прекрасно зрелище: сто работници в сиви или сини костюми, с акуратно подстригани коси, съсредоточено гледащи на екраните. Всички монитори бяха обърнати към прохода, а панорамните прозорци бяха затворени с щори – нищо не отвлича вниманието: нито изгревът на слънцето, нито настъпилата нощ.
Делегацията беше впечатлена: в този огромен заден двор, където, изглежда, всички дишаха в унисон, се раждаше точно сега, пред очите им, уникално иновационно ИТ решение….
Но изведнъж! Едно място се оказа свободно: масата беше, но зад нея никой не седеше! Гендирът зажевка устни и хвърли поглед на полковника — той кратко се обърна към радиото: «място 72, код 15».
Делегацията мина покрай загончето с малобройната женска част от персонала: бяло горе, черно долу, натурален грим и ниски токчета – всичко беше внимателно подбрано в това компания. На гендирът му беше приятно да чувства такава явна удовлетвореност от високите гости.
Делегацията мина покрай кабинетите с табели „Полиграф“, „Първо отделение“, „Бюро за контрол на контактите“.
— Какво е това? — запитаха те.
— Събират досиета: кой знае кого ще срещне вечерта и какво ще предаде – отговори гендирът, влизайки в кабинета си.
Веднага стана ясно, че неговият собственик е свикнал да държи всичко под контрол.
Това напомняше на място за търговец на борса или центр за управление на полети: огромен монитор, заемащ половината стена, показваше изображения от всичките сто монитора на работниците наведнъж. Някои от тях бяха осветени в розово – тези, които бяха забавили темпото на писане на код или нещо друго важно. Вторият огромен монитор показваше видео от камерите за наблюдение.
На акуратната петметрова маса на директора стояха пълни подноси с документи: „ежедневни отчети“, „докладни записки“ и още нещо.
В центъра на масата лежеше цветна разпечатка с формат А3: „План-график за уволнения“.
Очевидно е, че собственикът е работил дълго и внимателно по този документ.
Проверяващите бяха доволни, единственото, което ги смущаваше, беше: MVP на радикалното, иновационно, ново, системно решение все още не беше реализирано...
— …60-часова работна седмица, разговори с роднини, усъвършенстване на системата KPI… — гендирът представяше нови инициативи.
В това време на монитора на камерите за видеонаблюдение се виждаше как охранителите изнесоха от масата човек, влачеха го до проходната и го положиха на тротоара, внимателно поправяйки връзката.
— Какво е това? – попита руменият проверяващ.
— Не се притеснявайте! Той отдавна е подписал всичко. А сега… може би, сърцето… Нали не искаме инциденти на производството?
Визитата вървеше към логичното си завършване, гендирът – към одобрение от ръководството.
Само с MVP... Ами, нещо не се получаваше... Вероятно временно.
PS. От автора.
Разбира се, това е компилят от три компании.
Място на действието: Москва (Сити, Сколково(!)) и Калужка област.
Време на действието: лято 2018 – пролет 2019.
Дмитрий Володи, htg.ru
Източник: habr.com
